Колкото повече краткосрочна сигурност търсите от портфолиото си, толкова по-ниско ще бъде дългосрочното ви портфолио.
На пазарно ниво това винаги е било вярно, и вероятно „винаги“ ще бъде вярно.
„Сигурност или възвръщаемост“ е концепция, често обсъждана във финансите и инвестициите. Отнася се до компромиса, пред който са изправени инвеститорите между търсенето на по-висока възвръщаемост и приоритизирането на “сигурността” или “безопасността” на инвестицията.
Сигурност и Доходност
- Сигурност: Това се отнася до нивото на увереност или сигурност, което инвеститорът има, че неговата инвестиция няма да загуби стойност или ще осигури предвидима възвръщаемост. Сигурността често се свързва с по-нискорискови инвестиции като държавни облигации, спестовни сметки и депозити или висококачествени корпоративни облигации. Тези инвестиции могат да предложат по-ниска възвръщаемост, но да осигурят по-високо ниво на сигурност за инвестирания капитал.
- Възвръщаемост: Възвръщаемостта, от друга страна, се отнася до размера на печалбата или печалбата, която инвеститорът печели от своята инвестиция. По-високата възвръщаемост обикновено е свързана с по-високи нива на риск. Инвестициите с потенциал за по-висока възвръщаемост включват акции, недвижими имоти, алтернативни и определени видове облигации, като например високодоходни или така наречените “боклуци”. Тези инвестиции обаче носят и по-голям риск от загуба или нестабилност.
Компромисът
Компромисът между сигурност и възвръщаемост зависи от толерантността на инвеститора към риска, който прецизно трябва да се измери, инвестиционните цели, които внимателно трябва да се изследват, обмислят и планират и времевия хоризонт. Някои инвеститори дават приоритет на сигурността и са готови да приемат по-ниска възвръщаемост в замяна на “сигурността”, че знаят, че тяхната инвестиция е относително безопасна. Други са готови да поемат повече риск в преследване на по-висока възвръщаемост, дори ако това означава възможността да загубят част или цялата си инвестиция.
Важно е инвеститорите внимателно да оценят собствената си толерантност към риска и инвестиционните цели, когато решават как да балансират сигурността и възвръщаемостта в своите инвестиционни портфейли. Диверсификацията или разпределянето на инвестиции в различни класове активи с различни нива на риск и възвръщаемост е често срещана стратегия, използвана за управление на този компромис.
